2 Esd 12

1Докато лъвът говореше на орела тези думи, аз видях, 2че вече не се явяваше главата, останала с четири крила, които бяха преминали към нея и се издигаха, за да царуват, ала царството им беше слабо и пълно с размирици. 3И видях: ето те изчезнаха и цялото тяло на орела гореше в пламъци, а земята беше обзета от ужас.

И аз се събудих от изумление и неописуем страх и казах на духа си: 4„Ето ти ми причини това, изследвайки пътищата на Всевишния. 5Сърцето ми е изпълнено с тревога, изнемогвам и не ми остана сила от ужаса, който ме сполетя тази нощ. 6Затова сега ще се помоля на Всевишния да ме подкрепи докрай.“ 7И казах: „Владико Господи! Ако съм придобил благодат пред Твоя взор, ако си ме сметнал за по-праведен от мнозина и ако моята молитва наистина е достигнала до Тебе, 8подкрепи ме и покажи на мене, Своя раб, значението на това страшно видение, та душата ми съвсем да се успокои. 9Ти ме сметна за достоен да ми покажеш последните времена.“

И Той ми отговори: 10„Ето значението на твоето видение: 11орелът, който ти видя да се издига от морето, е царството, показано във видението на Даниил ▼

▼ 12:11 Отнася се за Четвъртото царство (вж. Дан. 7:6,23).

, твоя брат, 12но на него не беше разяснено онова, което Аз сега разяснявам на тебе. 13Ето настъпват дни, когато на земята ще се въздигне царство, по-страшно от всички царства, които са били преди него. 14В него ще царуват един след друг дванадесет царе. 15Вторият от тях, който се възцари, ще удържи властта по-дълго време, отколкото другите единадесет. 16Такова е значението на дванадесетте крила, които ти видя.

17 Това, че чу глас, който говореше не от главите на орела, а от средата на тялото му, 18означава, че след време в това царство ще възникнат не малко размирици и то ще се изложи на опасност да пропадне; но то няма да падне тогава и ще се възстанови в първоначалното си състояние.

19 А това, че видя под крилата осем малки пера, съединени с тях, означава, 20че в царството ще се въздигнат осем царе, чиито времена ще бъдат леки и годините им ще се изнижат бързо, но двама от тях ще загинат. 21Когато наближи средното време, четирима ще се запазят до времето, когато краят на това време ще бъде близо, а двама ще се запазят до самия му край.

22 Това, че видя трите глави почиващи, 23означава, че в последните дни на това време Всевишният ще въздигне три царства и ще им подчини много други; и те ще властват над земята 24и над нейните обитатели с повече страдания, отколкото всички, които са били преди тях. Затова те са и наречени глави на орела, 25защото тъкмо те ще довършат беззаконията на това време и ще положат неговия край. 26А това, че видя голямата глава да не се явява вече, означава, че един от царете ще умре в постелята си, и то в мъки, 27а другите двама меч ще погуби. 28Мечът на единия ще погуби онзи, който е с него, ала и той след време ще умре от меч.

29 А това, че видя двете пера под крилата да преминават към главата отдясно, 30това са онези, които Всевишният е запазил до края на царството – царство в недоимък, изпълнено с размирици.

31 Лъвът, който ти видя да излиза от гората с рев, да говори на орела и да изобличава неправдите му с всичко изречено, което ти чу, 32това е Помазаникът, съхранен от Всевишния до края против тях и против безчестията им, Който ще ги изобличи и ще разкрие тяхното потисничество. 33Той ще ги изправи пред съда на живите и след като ги изобличи, ще ги накаже. 34Заради Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ, онези, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докато настане краят – съдният ден, за който ти бях казал отначало.

35 Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му. 36Само ти си достоен да знаеш тази тайна на Всевишния. 37Всичко това, което видя, напиши в книга и постави на скрито място; 38и обясни на мъдрите сред твоя народ, уверен, че сърцата им са способни да възприемат и да пазят тези тайни. 39А ти остани тук още седем дена, за да ти бъде показано онова, което Всевишният благоволи да ти покаже.“И си отиде от мене.

40 Когато изминаха седемте дена и целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички – мало и голямо, и като дойдоха при мене, ми казаха: 41„С какво прегрешихме към тебе и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място? 42От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светилник на тъмно място и като пристан за кораб, избавен от буря. 43Нима са малко бедите, които ни сполетяха? 44Ако ни изоставиш, по-добре да бяхме изгорели, когато гореше Сион, 45защото ние не сме по-добри от онези, които измряха там.“И ридаеха с висок глас.

Тогава аз им отговорих: 46„Надявай се, Израилю, не скърби ти, доме на Яков, 47защото Всевишният ви помни и Силният не ви е забравил в бедите. 48И аз не съм ви изоставил и не съм си отишъл от вас, а дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да търся милосърдие за унизената ваша светиня. 49Сега нека всеки отиде у дома си и аз ще дойда при вас след тези дни.“ 50И народът се върна в града, както му казах. 51Аз пък останах в полето седем дена, както ми беше заповядано; през тези дни ядох само полски цветя и тревата ми беше храна.